Новият кръст в местността Види Бог бе осветен на Св. Константин и Елена

Мястото има древно обредно значение и се намира над старото тракийско селище Маниш

Кръстът е с най-голямо локално значение за жителите на село Драгичево, които са и инициаторите за неговото поставяне през 2009 година. Тогава на 26 април по идея на местен жител беше поставен по-малък железен кръст и бе осветен от отец Стоян свещеник в храма "Св. Успение Богородично" на селото. Същата година при нелепи ситуации починаха няколко млади хора и това подтикна местните да се обърнат към религията. Те вярват, че така Бог ще ги закриля от беди.

Освен Драгичевци, хора от съседните села в близост до Види Бог се стичаха на всеки празник, за да запалят свещ. Местността Види Вог, или върха на най-близкия до махала Рударско Драгичево хълм, известен и като Гола Могила, се намира на централно място на почти еднакви разстояния от Рударци, Драгичево, Църква, Делта Хил и Мърчаево. На 400 метра от Види Бог се намира и Мърчаевския манастир "Св. Троица". Хълмът е разположен на място с изключителна панорама с видимост към почти цялото Пернишко поле и прекрасен изглед към Витоша и нейните Юго-западни върхове Селимица и Острец. Кръстът се вижда както от автомагистрала Люлин и от близките шосета, така и от село Кладница и околните възвишения. Почита се от поклонници от всички села на Югозападна Витоша, включително и от селата Студена, Кралев дол, Боснек и Чуйпетлово.

До преди 3 години мястото привличаше посетители с друга атракция - на десетки метри от Види Бог се намираше огромен пластмасов декор в реални размери на антична Крепост. На този декор са заснети редица филми като Спартак, Ханибал и др., но неговата слава отмина след като през 2008 година изгоря в пожар при неизяснени обстоятелства. Днес има някакви бегли останки от този декор, включително и внушителен 4 метров дървен катапулт. Рядко, дори спрадично, в района се появяват  снимачни екипи, които идват тук заради хубавите пейзажи.

Новият кръст е висок пет метра и е с тегло три тона, направен е от железобетон. Поставен е наново там миналия месец, след като навръх Богоявление тази година предишният кръст е бил откраднат за скрап. Местните вярващи не се примирили с поругаването на кръста и местността и изпратили делегация, която да потърси съдействие от кмета на Църква Румен Петров за възстановянане на светинята. Драгичевци, а и жителите на съседните селища са убедени, че възстановявайки кръста ще предизвикат отново божията благодат.

Денят за освещаването му не е избран случайно, а е свързан със светците изнамерили Светият кръст, на който Исус Христос е бил разпънат. На 21 май православната Църква почита светите равноапостоли римският император Константин и неговата майка Елена. Елена е била родена в град Сердика (дн. София) а синът й император Константин I Велики е изключително важен както за историята на църквата, така и за развитието на Европа през последните 1700 години. Константин провежда първия всемирен християнски събор, с което утвърждава християнството като основна религия на римската империя, съответно и в цяла Европа. Той е имал дълбока връзка с град Сердика, която е искал да направи и столица на империята. В крайна сметка прави столица Бизантион, който прекръщава на свое име Константинопол.
Връзката на почитането на светците с освещаването на кръста се дължи основно на ролята на майката Св. Елена. На осемдесетгодишна възраст тя е поставена начело на мисия с цел събиране на християнски реликви. Елена пропътува повече от 144 мили от Рим до Йерусалим. Градът все още бива престрояван поради разрушаването му от Адриан, предишен император, който построява храм на Венера на мястото на гробницата на Исус в близост до Голгота. Според легендата, Елена влязла в храма заедно с епископ Макарий и избрала място, където да започнат разкопките, което довело до изкопаването на три различни кръста, включително Светия Кръст и гвоздеите от разпятието. Твърди се, че за да използва чудодейната им сила в помощ на своя син, Елена поставила един от тях в шлема на Константин, а друг - в юздата на коня му.

Заради тази на практика археологическа мисия на Св. Елена тя се счита за покровителка на археолозите.

Види Бог на Гола Могила вероятно има значение на свещено място и от предхристиянския период. Селището Маниш, намиращо се точно в подножието на хълма се населявало от тракийското племе агриани. В района са намирани редица антични артефакти. Тук са живели предците на драгичевци. Това е най-високата част на селото, от която Бог  го закриля. Над етимологията на названието "Види Бог" може да се разсъждава и в светлината на думата "види" - т.е. иди да видиш Бог. Т.е. това е място, на което може да се види Бог или някога някой е получил видение. В това има смисъл, защото една от легендите за произхода на името на пранината Витоша е от получено видение. Витоша от "Видиш" (да ВИДИШ). Това име е заменило античните имена на планината Скомиос, Скомброс и Скопиос.

На снимките от освещаването на Види Бог по-долу на заден план можете да видите и резултата от едно друго освещаване от близките дни - това на автомагистрала Люлин. За кратък период Югозападна Витоша се сдоби с огромна материална придобивка - магистралата, която ще подобри живота на всички ни, както и с огромна духовна придобивка - кръстът на Види Бог.

Снимки: Слави Ананиев

Ето и карта на местоположението:

Вижте Улици Драгичево на по-голяма карта