История на демографските процеси на село Драгичево

Целта на това историко-демографско проучване е да се направи пълен преглед на конкретния регион, да се поднесат статистически сведения за събития от миналото и днес, касаещи населението и демографските промени в региона. Изследването се основава на базата на готови статистически данни, документи и анализи, поднесени във вариант, удобен за осмисляне.

      Всяко място има своя история, пречупена през призмата на времето, всяко кътче земя пази своите тайни, нетленни, напоени с кръвта на предците. Едно такова място е китното село Драгичево, разположено в Централна Западна България.То попада в Югозападния регион на страната.Намира се на 5 км от Перник и на около 15 км от София. Общата площ на селото е 20,448 km². То е най-голямото село в Пернишка област. Простира се на югоизточния склон на планината Люлин, във Владайската седловина.

      През Драгичево минава главният европейски  път Е79 - един от най-старите търговски пътища на Балканите, свързващ София със Солун и Скопие, а през 1893г.е открита и жп линия София – Перник, която минава през селото.

    Днес все повече софиянци решават да заменят градската суматоха със спокойния живот на село Драгичево. То е предпочитано място за живеене и поради стратегическо му разположение.

      По официални данни броят на населението на селото е 1 942 души. Данните са от 15.09.2010 г. според „Гражданска регистрация и административно обслужване". По не официални данни обаче в селото живеят приблизително около 4 хил. души. Голямата разликата в цифрите се получава заради не точните адресни регистрации на част от жителите.

     В етно-конфесионално отношение населението е еднородно – православни християни. В селото има няколко ромски семейства, които са свързани чрез родово-семеен принцип.

     В климатично отношение Драгичево попада в умереноконтиненталната климатична област. Климатичните условия се определят от сравнително голямата средна надморска височина - 700 м. Характерна черта на климата са приземните температурни инверсии, особено през зимните месеци. Пролетта настъпва сравнително късно - към края на март и началото на април. Средната пролетна температура е +9°С. За лятото средната сезонна температура е 19,9°С. Най-горещият месец е юли - средно месечна температура 29,6°С. Абсолютният температурен максимум е 38,1°С. Есента е по - топла от пролетта, средната сезонна температура е 10°С. При западни и югозападни ветрове. Най-влажен месец е май, а най-малко валежи падат през март. Преобладават ерозирани канелени почви. Климатът е подходящ за земеделие. Богато разнообразие на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения.

     В  района има развито животновъдство с мно­гоотраслов характер. Предим-но се отглежда  дребен рогат добитък.

     Селото е изходен пункт към курорта Рударци и към Селимишкия дял на Витоша.Преди Освобождението половината от землището на селото е било покрито с гъсти и хубави дъбови гори. Сега са запазени малки параметри от тях.

     Естествената растителност  до голяма степен е променена от дейността на човека. В ниските части тя е заменена от селскостопански култури, а в по-високите е представена от естествени ливади и пасища. От дър­весните видове най-често срещани са дъб (благун, цер), акация, келяв габър. От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина.

       Днешното село е изградено над антично селище: - Антична вила рустика - в новия квартал на селото. При строителството на този квартал се разкриват стени от ломен камък и тухли, споени с хоросанова спойка и архитектурни детайли. Открита е и антична строителна и битова керамика, оброчни плочки и варовикова база. Ограничените размери на площта, заета от античното строителство, както и произхождащите от селото култови паметници дават основание да се предположи, че тук е имало антична вила или светилище – антично селище- местност Маниш, около 2.5 км южно от селото, южно на пътя за София, при разклона за село Рударци. На площ от около 10-15 дка са намерено археологически материали от антично селище. Тук са разкривани стени, изградени от ломен камък с хоросанова спойка, изваждани се цели тухли, намирана е много керамика и монети.

 Античен могилен некропол - местност Връгите, северозападно от селото по билото на малкото възвишение. Топонимът Връгите разкрива, че някога тук е имало могилен некропол. В миналото тук са разкривани често гробове, които по описанието можем да отнесем към античността. Някои от тях безспорно са били в могилен насип. Могилният некропол е в близост с античните селища от с. Драгичево, синхроничен е с тях и несъмнено принадлежи към тях.

     В древността най-горното течение на река Струма е обитавано от тракийското  войнствено племе Агриани. Те групирали жилищата си на селца, разположени край реките и потоците, идващи от Витоша и Голо бърдо, сгушени в естествено защитените им склонове. Занимавали се предимно със земеделие и скотовъдство. На агрианите не е било чуждо и изкуството, особено певческото и музиката. Те тачели полумитическия родопски певец Орфей. Селището Перник и околните села в това число и Драгичево, възникват на важния път, свързващ Сердика и Пауталия, като междуселищни пощенски станции.

     Името на селото идва от  драгия, което означава „добър,благ човек". През вековете названията на местността са се променяли: Драгишчува – 1420 г; Драгиджува - 1576 г. и Драгичува - 1728 г.

За първи път Драгичево е нанесено на карта през 1715 година от австралийския геолог Фердинанд фон Хохщетер.

 Формално жителите на Драгичево го разделят на Горно и Долно.

Селото  се състои от четири махали, които носят имената на местността, в която са застроени - Калиница, Реката, Гарата и Рударска. Преди да възникнат тези махали обаче населението е обитавало местност наречена Старо село-това е най-старата част на селото. Тя лежи северно от гара Драгичево. Поради свлачищата, населението напуска местността и се заселва в днешните махали. Калиница- намира се между Старо село и Гарата. Още по на юг в долината на р. Голобрежка е махала Реката, която получава името си навярно от течащата там река. Рударска махала се намира по пътя за с. Рударци. Това е най-късно формиралата се махала в селото.

 

     Демографските процеси, протекли във времето са важен компонент от формирането на историята на селото. Те имат отношение към цялостното социално- икономическо и стратегическо развитие на селото.

 

 

Диаграма № 1 Извършени преброявания на населението през отделните години:

 

 

 

Изводи:  От статистическите данни разбираме, че  при преброяване на населението през 1934г. броя на жителите е най-малък. През годините той се изменя, нараствайки. През периода 1956 г.- 1965 г. се наблюдава вълна от трудови миграции в селото. Причината за тези явления трябва да се търси в  развилия се рудодобив в региона и откриването на нови работни места по мините.

На 05.11.1953 г. отваря врати в Перник Металургичния завод "Ленин"-сегашното предприятие Стомана индъстри АД,  а заедно с него са открити и много работни места. С превръщането на Перник в главен център на каменовъглено производство се създават много промишлени предприятия: Мини Перник АД, СТРУМА ООД, ИНКОМС-ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ АД, ФЕРОМАГНИТИ ЕАД, ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ ООД и др. а с тях и редица работни места.

     Към Драгичево се стичат хора от близки и далечни села. Голяма част от днешните обитатели са от Кюстендилско, Дупнишко, Трънско. Днес Драгичево се причислява към селата от пернишка област  с относително висока стопанска актив­ност и развити функ­ции, повлияни и от близостта до София и Перник

 

 

 

Таблица № 1  Общ преглед на демографските процеси по години

 

Към 31.12.1998	Към 31.12.2001г.	Към 31.12.2003г.	31.12.2009г.
Общо население: 2088д.	Общо население:  2088д.	Общо население: 2087д.	Общо население: 2046д.
мъже-1016	мъже- 1037	мъже- 1045	мъже- 1015
жени-1012	жени- 1051	жени- 1042	жени- 1031
Общо ск.бракове- 9	Общо ск.бракове- 7	Общо ск.бракове- 8	Общо ск.бракове- 5
Общо бракоразводни- 3	Общо  бракоразводни- 2	Общо бракоразводни- 4	Общо бракоразводни- 1
Общо живородени- 7	Общо живородени- 12	Общо живородени- 16	Общо живородени- 18
момчета- 2	момчета- 9	момчета- 8	момчета- 10
момичета-  5	момичета-  3	момичета-  8	момичета-  8
Общо умрели- 29	Общо умрели- 23	Общо умрели- 30	Общо умрели- 34
мъже-19	мъже-10	мъже-18	мъже-18
жени- 10	жени- 13	жени- 12	жени- 16
Общо заселени- 71	Общо заселени- 94	Общо заселени- 44	Общо заселени-  44
мъже- 36	мъже-42	мъже-23	мъже-   21
жени- 35	жени- 52	жени- 21	жени-  23
Общо изселени- 38	Общо изселени-  66	Общо изселени-  38	Общо изселени- 38
мъже-   20	мъже-  38	мъже -15	мъже-  20
жени-  18	жени-  28	жени- 23	жени- 18
Естествен прираст- -22	Естествен прираст- -11	Естествен прираст- -14	Естествен прираст-  -16
мъже-   -17	мъже-   - 1	мъже-  -10	мъже-   -8
жени-   - 5	жени-   -10	жени-   - 4	жени-   -8
Механичен прираст 33	Механичен прираст 28	Механичен прираст- 6	Механичен прираст- 6
мъже-   16	мъже-    4	мъже-    8	мъже-   -1
жени-   17	жени-   24	жени-   -2	жени-   -5

 

 Изводи:

 

1.    От изведените статистически данни се вижда положителна тенденция,

свързана с нарастване броя на населението през разглежданите години.

 2. Средно на година в селото се сключват по 8 брака. Смесените бракове в селото са единични случаи.

3. Средно на година се раждат по 14 живородени, 8 от които са момичета. В разглеждания период раждаемостта нараства. Подобни тенденции могат да се видят от Таблица № 1.4.

4. Средната смъртност за селото е 26 души.

5. Естественият прираст на селото е с отрицателни стойности.

 6. По наличните данни може да се направят изводи за половата структура на населението. Тя не е много по различна от тази за страната. Отклоненията от стандартната полова структура (в полза на жените) се на­блюдават и в селото. В разглеждания период средният относителен дял на жените е повече от мъжете (1028 мъже на 1034 жени) .

 7. Механичният прираст на селото е положителен-  броят на заселилите се  е по-голям от този на изселилите се жители.

 8. Средният брой на заселилите се на година е 65 души. Средно на година 46 души напускат селото.

 

      Статистически данни от 2005г. насам показват значително нарастване на броя на жителите с постоянен адрес:

 

Таблица № 1.2

                                                        

2005г.  36 души    19ж  17м

2006г.  38 души    23ж  15м

2007г.  36 души    14ж  22м

2008г.  44 души    28ж  16м

2009г.  52 души    33ж  19м

2010г.  59 души    26ж  33м

Същата тенденция наблюдаваме и при броя на жителите с настоящ адрес:

 

Таблица № 1.3

 

2005г.     –    28 души   - 12ж -  16м

2006г.     –    38 души   - 16ж -  22м

2007г.     –    43 души   - 11ж -  32м

2008г.     –    76 души   - 45ж -  31м

2009г.     –    45 души   - 22ж -  23м

2010г.     –    58 души   - 20ж -  38м

 

Анализ : Подобно развитие може да се види ясно от Таблица № 1. В периода 2005 г.- 2010 г. броя на жителите с постоянен и настоящ адрес нараства прогресивно. Средно на година броя на жителите с постоянен адрес нараства с 44 души. Броя на жителите с настоящ адрес нараства средно на година с 48 души.

 

     Що се отнася до другия важен фактор- раждаемостта- в последните години селото бележи ръст.

 

Таблица № 1.4 Статистика на ражданията в периода 2005 г.- 2010 г. 

                                                                                                                                                                                   

година	Общо родени	момичета	Момчета
2005	17	9	8
2006	17	8	9
2007	15	7	8
2008	14	7	7
2009	18	8	10
2010	17	9	8

През последните 40 години раждаемостта в България показва крайна тенденция към намаляване, поради негативно влияние на редица социално- икономически и демографски фактори. Въпреки това през 2009г. у нас са регистрирани най –голям брой раждания - 81 572 общо родени.

      В село Драгичево има ниска раждаемост с променливи тенденции. През 2009г.  са регистрирани най- голям брой раждания (18) . Средно, за разглеждания период, на година се раждат по 16 деца.

От таблиците е видно, че в последните пет години броя на ражданията в селото се увеличава.

 

Таблица № 1.5 Статистика на ражданията в периода 1998 г.- 2004 г. 

                                                                                                                                                                                                                                                

година	Общо родени	момичета	Момчета
1998	7	4	3
1999	16	8	8
2000	11	7	4
2001	12	6	6
2002	8	4	2
2003	16	6	10
2004	7	2	5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Средната раждаемост за периода е 11 деца, което е значително по-малко от периода 2005 г. -2010 г. Ако раждаемостта в селото  спадне драстично през следващите години, тя би породила  проблем, свързан с нормалното функциониране на утвърдената образователна система в селото.

 

Другият важен фактор, без който не бихме могли да изчислим естествения прираст на селото е смъртността.

 

Таблица № 1.6. Смъртни случаи на територията на с. Драгичево

 

година	Общо починали	Жени	Мъже
2005г.	19	9	10
2006г.	21	7	14
2007г.	30	12	18
2008г.	17	13	4
2009г.	34	18	16
2010г.	21	13	8

 

 

 

     В  целия югозападен регион на страната най-висока смъртност е отбелязана в селските райони на Пернишка и Кюстендилска област.

Висока смъртност и застаряване на населението са характерни и за с.Драгичево. В периода 2005 г.-2010 г. средно по 24 души умират на година. Данните в таблицата не показват общата смъртност, а само смъртните случаи на територията на селото!

     В резултат от негативните тенденции в раждаемостта и смъртността нарастват отрицателните стойности на естествения прираст.

Естественият прираст в селото за 2010г е  отрицателен.

Диаграма № 2  Пирамидална възрастова зависимост на населението към 31.12.2002 г.

 

 

     

 

Възрастовата структура на населението е важен демографски компо­нент, който има отношение,  както към  контингента от население в трудоспо­собна възраст, от контингентите на деца, подлежащи на  предучилищно  възпитание  и в учебна възраст, на икономическо активното население и т.н.   

По отношение на възрастовата структура на населението  са на лице  трите стандартно възприети възрастови структури: насе­ление в под трудоспособна, в трудоспособна и в над трудоспособна въз­раст.

 

                  

                   Диаграма № 3

От приложените диаграми можем да видим ,че явлението застаряване на населението - нарастване на относителния дял на възрастното население е на лице. То се свързва с факта, че повечето млади хора, в търсене на изява и по-големи възможности за себедоказване, напускат родните си села и се разпръсват в колосалните градове. Това явление е характерно и за селото. Значи­телна част от работната сила се реализира извън него – в Перник и/или София.

Неблагоприятните тенденции в раждаемостта  тук също са определящ фактор.

 

Използвана литература:

1.  https://dragichevo.com/taxonomy/term/15 , 13.2.2011 г.  15:44 ч.

 

2.    Данни от национален статистически институт, териториално статистическо  бюро град – Перник. Население ‘ 31.12.2009 г.

 

  3.     Преброяване на населението, жилищен фонд и земеделските стопанства през 2001г. т.1 Население кн.3 Население по области, общини и населени места. Национален статистически институт, С., 2002, стр.347

 

   4.   Българското семейство. Етносоциални аспекти, С.1991, Л.Макавеева

Диаграма № 2  Пирамидална възрастова зависимост на населението към 31.12.2002 г.