Секссимволът на Драгичево Емил Иванов: В "Пайнер" си плащаш за всичко

Млад, талантлив, амбициозен и с очарователна усмивка. Обича народната песен и кучетата. Това е Емил Иванов. Той е на 24 години и живее в село Драгичево. Още от малък се занимава с музика и пеене. Първата му изява е била в читалището на село Драгичево. Учил е в музикалното училище в Широка лъка. След това кандидатства в Югозападния университет в Благоевград със специалност "Музикална педагогика". Предстои му защита на дипломна работа на тема "Сватоските песни в Граово". В момента се продуцира в областта на народната музика. Иска да издаде и албум.

Кое беше първото ти изпълнение на сцена?
-Първата ми изява беше на сцената на читалището в Драгичево. Бях на пет години. Спомням си, че изпях "Македонско девойче" и възрастните много ми се радваха.

С какво те привлича народната музика?
-От малък обичам народната музика. Това е музиката, която достига най-дълбоко до душата на човека. По цял свят хората я харесват. Бил съм в Ансамбъл "Граово" и с тях съм пътувал много по чужбина. Наблюдавал съм как хората възприемат българската народна музика. Чужденците много се радват, опитват се да играят нашите хора.

Казваш, че народната песен стига до душата на човека. Коя е тази песен, която стига до твоята душа?
-Мойта любима песен е от тракийската област. Това е "Даньова мама".

Изпълняваш ли тази песен?
-Да, изпълнявам я.

Какво мислиш за другите музикални стилове?
-На мен всички стилове ми харесват, стига да не ме дразни самата музика. Аз най-напред слушам мелодията, после ритъма и след това текста на песента. Мислил съм да пея поп-фолк, тъй като този стил е много популярен в България, хората обичат да се забавляват на него. Поп-фолка е много слушан в България.

Ти си симпатично момче, имаш чудесен глас. Как не са те забелязали от "Пайнер" досега?
-Всичко е само една дума - пари. Много пари трябва да имаш в днешно време в България, за да можеш нещо да направиш. За "Пайнер" и за другите компании не искам да коментирам, защото думата продуцент не важи в нито една компания. Сам ти трябва да си плащаш всичко, никой на теб не ти дава нищо. Докато в чужбина, когато продуцират един изпълнител, те влагат в него и искат и да получават. Те са повярвали в този човек, че нещо ще направи. А тук и да ти дават шанс и да не ти дават, ти си плащаш за текстове, за песни, за всичко.

Опитвал ли си все пак да работиш за някоя музикална компания?
-Опитах в една музикална компания, но просто имахме недоразумения по договора и реших, че по-добре да не подписвам, защото нещата, които изискваха, не ме устройваха.Но ще продължавам напред, няма да се отказвам за в бъдеще.
В народната музика е и по-лесно, отколкото в поп-фолка. Народните песни и аранжименти са по-евтини да се направят, докато в поп-фолка са много скъпи.

Мислил ли си за кариера в чужбина?
-Много е трудно за музикална кариера в чужбина. Там по-скоро с поп музика.

Имаш ли любими изпълнители?
-Да. Селин Дион, Марая Кери, Уитни Хюстън - тези, които са от старата генерация. Доста съм се учил от някои от тях. От народната музика имам идоли като Бинка Добрева, Павлина Горчева от шопския край, Недялка Керанова. Това са все изпълнители на миналото поколение. Сега е лошо, че няма млади хора, които да продължат това, което те са започнали. Харесвам много Лили Иванова, Тони Димитрова, а от поп-фолка - Глория и Преслава.

Имаш ли приятели сред известните певци и ако да, кои са, какви са ти впечатленията от тях?
Приятели не, но познати, с които съм общувал. Рени, Росица Пейчева, Валя, Светослав Лобошки и др. Впечатленията ми са, че всеки се бори за слава и пари, но тези хора все пак се трудят за това, което са - по един или друг начин.

Мислил ли си,че може да се развиваш в друго, освен в това да бъдеш певец?
Да, исках да ставам музикален педагог. Защото много обичам да работя с малките деца.
Напоследък се замислям да бъда и модел, харесва ми да позирам. Удава ми се и гримьорството.

Източник: http://news.zapernik.com/198928.html