Още малко за Драгичево от Уикипедия

Културни и природни забележителности

ЧЕРКВА - През 1862 година дядо Филе Докузки започва строителството на черква в село Драгичево. Турските власти са разрешили издигането на храма, но при условие, че половината от нея да бъде в земята, така че като се качи турчинът на коня си, черквата да не е по-висока от него. Градежът на храма "Успение Богородично" приключва през 1866 година, а през 1932 г. черквата е преустроена. С течение на годините свещената сграда започва да рухва, за което помага и свлачището в махала "Старо село" причинено от минаващата там подземна река. То принуждава и най-старите заселници да се преместят на юг, където наследниците им остават и до днес. Старата черква можеше да се запази, споделят местните, но такива бяха годините - на безверие и атеизъм. От стария храм за запазени няколко икони, които днес могат де се видят в новопостроената черква, носеща същото име - "Успение Богородично". Градежът на новата черква намираща се в махала Калиница започва през 2001 година. Осем месеца след първата копка - на 26 август храмът е официално открит и осветен от патриарх Максим. Черквата изцяло е построена с дарения. Черквата се обслужва от отец Стоян. УЧИЛИЩЕ - Началото на просветното дело в село Драгичево датира от 60-те, 70-те години на XIX век. Ограмотяването на децата ставало от енорийски свещеник поп Анани от село Църква. През есента на 1878 година училището се подслонява в бившата къща на турски чифликчия, а заслугата е на дългогодишния учител Илия Костов. Училището от онова време имало две стаи - голямата служела за класна стая, а малката за канцелария. Поради нездравия терен къщата на турския чифликчия се разпада и училището от 1895 до 1909 година се помещава в магерницата. През 1912 година по предложение на училищното настоятелство, населението в Драгичево взима решение да построи специална сграда за обучението на децата. За направата ѝ всяко семейство трябвало да докара по пет коли камъни, да направи по 500 тухли и да докара по половин кубик дървен материал. С най-големи заслуги за изграждането му е Христо Лазов, а сред най-тачените просветници в селото е Симеон Иванов Симеонов